Както бе подчертано по-рано, футболистите прекарват голяма част от времето си в движение, като същевременно отчитат действията, които се разгръщат около тях - с други думи, непрекъснато се оставят да реагират оптимално на точните изисквания, поставени им от играта. Ето защо е от съществено значение да поддържат такава позиция на тялото, от която да могат да реагират адекватно и да инициират ефективни последващи движения.
Тази способност за поддържане на ефективна стойка по време на движение, е от ключово значение за концепцията на преходните движения и можем да разберем тази реалност по-добре от гледна точка на игровата скорост, отколкото само от ловкостта. За да създадем максимално ефективен подход, който да ни помогне да изследваме движенията в преходния период, е небходимо да се съсредоточим не само върху скоростта на изпълнението им, но върху контрола и как те се използват в спорта.
По-конкретно, движенията в прехода трябва да бъдат оценени от това, доколко ефективно играчът контролира и инициира последващи движения. Когато разсъждаваме над тези движения в този контекст, ние виждаме динамика, която се различава от традиционните възприятия за бързина и ловкост.
Например при Т-теста, който включва придвижване встрани, назад и напред, изпълнението на играча се оценява единствено въз основа на това, колко време му отнема да покрие определено разстояние. В действителност обаче, във футбола движения като страничните совалки и движение назад, са предимно отбранителни. Следователно, целта на играча е да се движи във връзка със случващото се в играта, като същевременно запазва позиция, от която да инициира ефективно последващо движение.
Всъщност, ако целта беше да се придвижите странично възможно най-бързо, най-ефективният начин да направите това е да се обърнете и да спринтирате в тази посока. Така Т-тестът е чудесен пример за тест на ловкост и бързина, който въпреки използваните модели на движения, разгърнати във футбола, игнорира контекста, в който се използват тези модели. В резултат на това, опитвайки да се движат бързо, играчите, които извършват теста, обикновено използват техника, която е много неефективна, ако се използва в игра.
Теоретично, може да се направи преходно движение от статично положение, в който случай играчът ще трябва да заеме ефективна стойка, но е много по-вероятно да се иниицира в движение. Играчът може да се движи странично, назад, по диагонала, напред или постоянно да регулира позицията си, като същевременно остава преобладаващо на същото място. Във всички случаи целта е стабилност и техниките, с които ще ви запознаем по-нататък, дават възможност на играчите да постигнат максимална стабилност и следователно да отчитат и реагират на играта и да инициират последващо ускорение или футболно умение.
コメント