ОПТИМИЗИРАНЕ НА ТРЕНИРОВЪЧНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА БЪРЗИНА ВЪВ ФУТБОЛА (ЧАСТ 3)

При какви обстоятелства се спринтира (какво предизвиква спринта)?

За разлика от спринта в атлетиката, където всички движения се извършват в отговор на стартовия пистолет, движенията във футбола често се предизвикват в резултат на субективно усещане. В резултат на това, играчите трябва да се научат да реагират на играта, която се развива около тях, което означава, че интелектът във футбола е от решаващо значение. Обикновено движението на играча се предизвиква от следните три елемента:

1. Движение на играч/и на противниковия отбор

2. Движението на съотборник (съотборниците)

3. Движението на топката

Следователно, включването на тези три елемента в тренировките за бързина може да помогне на играчите да оптимизират пренасянето на изградените умения и навици между тренировъчния процес и представянето в играта. Това не означава, че трябва да избягвате тренировки, включващи типични звукови сигнали, като свирка. Подобни тренировки могат да изиграят важна роля в развитието на основни способности. Въпреки това, треньорът и състезателите могат също така да обмислят как да включат и други стимули в тренировката, за да оптимизират представянето на терена.

При включването на визуални знаци трябва да се вземе предвид принципът за специфичност, т.е. колкото по-близо е използваното упражнение (и визуалният знак) до състезателните условия, толкова по-голям ще бъде ефектът му върху играта.

Какви умения трябва да включите в движението?

Този въпрос ни напомня за необходимостта от това да започнем отзад напред. Когато даден играч изпълнява скоростно упражнение, той трябва да е наясно с контекста, в който движението ще се свърже в играта. Помислете например, за упражненията с бърза смяна на посоката на движение, с последващ спринт. След като анализираме защо подобно упражнение е свързано с футбола и какви футбулни умения могат да се свържат с него, можем да разработим богат набор от упражнения, които варират от модели на основни движения до упражнения, които са специфични за футбола. В резултат на това, основната тренировъчна работа може да се съсредоточи върху техническите изисквания за промяна на посоката, а на по-късен етап прилаганата работа да свърже това движение с футболни действия, като единоборство с противник, получаване на пас, стрелба към вратата. Този подход помага на играча да прилага развити модели на движение в хода на тренировъчния процес, към самата игра.