Как тези високоскоростни движения са свързани с моделите на движение, които идват преди или след тях?
Бързината във футбола се развива в контекста на играта. По-специално, една особена черта на футбола е, че играчите са почти постоянно в движение. Като в резултат на това, освен в ситуациите, когато топката е излезнала от очертанията на терена, играчите рядко започват спринта си от неподвижно положение. Следователно, от съществено значение е тренировката да отразява тази реалност на играта, като помага на играчите да развият способността да ускорят от подвижен старт.
Анализът на играта също така разкрива, че спринтовете могат да бъдат инициирани от различни предходни движения, които включват набор от посоки и голям диапазон от модели на движение. Например, играчът може да се движи странично, използвайки движение на странично разбъркване, след което трябва да се придвижи напред. Освен това, играчът може да се движи назад (с гръб), след което се изисква да се обърне и да спринтира напред. Всъщност броят на потенциалните комбинации изглежда безкраен и играчите трябва да практикуват тези възможности, ако искат бързината им да се прехвърли в самата игра. Отново, тези способности не са съобразени в типичните тренировъчни програми за бързина. Следователно, се прави анализ на моделите на движение, за да се подпомогне развитието на ефективна игрова скорост във футбола.
Също така, трябва да се погрижим да анализираме последващите движения. За разлика от спринт на пистата, където ускорението и максималната скорост са основна цел, във футбола тези движения се използват за постигане на цел, свързана с играта. Ето защо е от решаващо значение играчите да могат да манипулират своите модели на движение, за да постигнат конкретни футболни цели. Например, докато лекоатлетът на пистата ще бъде насърчаван да изпреварва и да бяга изправен, по време на максималната скорост на движение, този съвет е по-малко релевантен за футболиста, освен ако той не е в широко пространство и не е задължен да изпълнява футболни умения за период от време. Действително, дори при ускорение и максимална скорост, футболистите се нуждаят от способността да приспособяват своите специфични за спорта движения, за да могат да са максимално ефективни в играта.
Отново, тези способности никога не се развиват и оптимизират в обикновените тренировъчни програми за бързина. В резултат на това, такива програми оставят играчите в риск да не могат да приспособят своите модели на движение (типични за футбола), за да оптимизират футболните си резултати. Вместо това, тренировките за бързина във футбола трябва да се съсредоточат върху комбинациите от движенията и моделите, открити във футбола.
Comments