АКТУАЛИЗИРАЩИ ДВИЖЕНИЯ ВЪВ ФУТБОЛА

След като играчът извърши иницииращото движение, следващата фаза включва традиционен модел на ускорение. Всъщност, всички ускорения, независимо от посоката им, включват иницииращо движение, последвано от ускорение. Способността за ефективнот ускорение е от решаващо значение за футболиста и следователно трябва да бъде основна част от всяка методика за развиване на бързината.

Няколко варианта влизат в действие. Първо, в зависимост от това на какво разстояние ще спринтира играчът, моделът на ускорение може или не може да му позволи да развие максимална скорост. В резултат, максимална скорост е много по-вероятно да се развие от страничните или централните полузащитници, които покриват големи разстояния с висока скорост, отколкото от защитниците и нападателите. В допълнение, високоскоростното движение не винаги следва права линия. Ето защо, играчите също трябва да развият способността си да изпълняват нелинейни движения, като същевременно поддържат висока скорост. Оптималните техники за всичките три модела - ускорение, максимална скорост и нелинейно движение - ще бъдат разгледани по-нататък.

Накрая, макар че ускорението е актуализиращо движение, то може да не е краят на модела на движение. Играчът вероятно ще трябва да изпълни умение по време на ускорението и следователно трябва да развие способността да коригира своя ход и може би дори да забави, за да постигне желаната цел. Всъщност, тази способност е от решаващо значение за играчите, които искат ефективно да изпълняват технически умения.

Видяхме, че изискванията за бързина във футбола са доста комплексни и са сложно свързани с различните реалности на терена. В резулат на това, една програма, която разчита само на лекоатлетическите методи и бегови упражнения, никога не може да даде възможност на състезателите да прехвърлят максимално своите умения в игрова ситуация.

Виж също:

1. Иницииращи движения във футбола

2. Преходни движения във футбола