ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Изследванията показват, че волевото активиране на скелетната мускулатура предизвиква два рефлексивни периода:
1) Начална депресия на възбудимостта на мотоневрона, последвана от пост-активиращо потенциране (ПАП)
2) Подобрена възбудимост
Предполага се, че ПАП подобрява дейността на мотоневроните с по-висок праг на възбудимост при последващо действие, което потенциално може да подобри скоростта на развитие на силата и пиковата продукция на сила (най-виоката точка от кривата, показваща развитието на силата при еднократно мускулно усилие). Обикновено, ПАП се предизвиква от бавно, тежко съпротивление. Макар че това може да бъде от ползва за увеличаването на силата, то може да не е оптимално за развитието на мощността, необходима за високоскоростно бягане или спринт. Следователно, целта на изследването е да се определи ефектът от спринт със съпротивление, използвайки 5% от телесната маса на спортиста, върху кинетиката на спринта.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Изследвани са 23 елитни баскетболисти (10 момчета и 13 момичета). Направени са общо 4 спринта по 20м. на баскетболно игрище. 1 свободен спринт и след това 3 спринта, докато са свързани към устройството 1080 Sprint. 1080 Sprint се прикрепя за талията посредством колан, който може да бъде настроен да прилага различно съпротивление чрез таблет. Първият и третият спринт са извършени с минимално съпротивление (1кг., 1080 Sprint не позволява по-ниско съпротивление), докато вторият спринт е извършен срещу съпротивление, равно на 5% от телесната маса на всеки отделен спортист. Измерените променливи са спринтовото време (в секунди), дължина на крачката (в метри), честота на крачката (крачки/сек), пикова и средна сила (в нютони), мощност (във ватове) и скорост на развитие на силата (нютон/сек) за всеки спринт и разбити на различни разстояния (0-5м., 0-10м., 0-15м., 0-20м.)
АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Спринтът със съпротивление показва значително намаляване на дължината на крачката при всички анализирани разстояния, но това не оказва ефект върху спринта на 5м. Въпреки това, спринтът със съпротивление тенденциозно редуцира времето за спринт на 10м. (-2.9 ± 6.2%) и значително редуцира времето на 15м. (-4.7 ± 5.2%) и 20м. (-3.4% ± 4.9%). Не се наблюдават значителни промени в честотата на крачката. Не се наблюдават значителни промени и в последния спринт с 1кг. съпротивление. При всички разстояния се наблюдава по-голяма върхова и средна сила, върхова и средна мощност и скорост на развитие на силата при спринта с 5% съпротивление, сравнено с първия спринт с 1кг. съпротивление. От друга страна, върховата скорост (10 и 15м.) и средната скорост (15 и 20м.) са по-бавни. След спринта с 5% съпротивление, се наблюдава значително увеличение при скоростта на развитие на силата (5.2 ± 7.1%), по време на последния спринт с 1кг. съпротивление.
ПРАКТИЧЕСКИ ПОЛЗИ
Резултатите от това проучване показват, че спринт със съпротивление 5% от телесната маса на спортиста не подобрява времето за спринт или кинетиката през първите 15м. при 20м. спринт. Въпреки това, подобрение в скоростта за развитие на силата е наблюдавано през целия 20-метров спринт. Като цяло, ПАП се предизвиква от традиционно упражнение с голямо съпротивление, но това не е специфично за биомеханиката или скоростта на спринтиране. За разлика от традиционните упражнения с голямо съпротивление, които изискват използването на съпротивление приблизително 60-85% от 1ПМ, оптимално съпротивление за спринт не се установява.
Установено е, че съпротивлението при спринта не трябва да надвишава 10% от телесната маса на спортиста или да ограничава скоростта му с повече от 10%. В това проучване, 1080 Sprint със съпротивление 5% от теглото на спортиста, намалява скоростта на спринта с 6.6 ± 4.6% при 20м, което влиза в границите на 10% скоростен праг. Интересно е, че подобренията в скоростта за развитие на силата не са довели до подобрения в други кинетични стойности. Треньорите могат да използват спринта със съпротивление преди спортно събитие, за да подобрят остро скоростта на развитие на силата и следователно, потенциално да подобрят представянето на състезателите си по време на началните етапи на състезанието.
Използвана литература:
Baechle Th., Earle R., Roger W.E., "Essentials of strength and conditioning", 2014
Boyle M., "New functional training", 2011
Bate R., "Soccer Speed", 2014
Lacey J., "Performance digest", 2018
Comments