Образуването на лактат от пируват се катализира от ензима лактат дехидрогеназа. Понякога, погрешно, крайният резултат от тази реакция се изразява в образуването на млечна киселина. Въпреки това, при физиологично pH (т.е. близо до 7) молекулата на млечната киселина не може да съществува. Вместо това, нейният лактатен анион и протон, са резултатите от лактат дехидрогеназната реакция. Поради това, въпреки че мускулната умора изпитана по време на тренировката, често се свързва с високи концентрации на лактат, той не е причина за умората. Традиционно се смята, че натрупването на протони в резултат на образуването на лактат, намалява вътреклетъчното pH, инхибира (блокира) гликолитичните реакции и директно пречи на възбуждането и съкращението на мускулите - вероятно чрез инхибиране на калциевото свързване с тропонина или чрез интерфериране с кръстосаните мостчета. Също така, инхибирането на оборотното число на ензимите, забавя скоростта на катализиране на енергия в клетката. Като цяло, този процес се индуцира от тренировката, а понижаването на pH е процес, познат още като метаболитна ацидоза и може да бъде причина за голяма част от периферната умора, която настъпва по време на тренировка. Последни данни обаче сочат, че други механизми, като хидролизата на АТФ, са отговорни за по-голямата част от натрупването на протони и че самият лактат действително работи, за да намали метаболитната ацидоза, вместо да я ускорява. Всъщност, лактатът често се използва като енергиен субстрат, особено от влакна тип I и сърдечни мускулни влакна. Използва се и в глюконеогенезата - образуването на глюкоза от невъглехидратни източници - по време на продължително натоварване и последващо възстановяване.
Обикновено, концентрацията на лактат в кръвта и мускулите е ниска. Отчетеният нормален диапазон на концентрация на лактат в кръвта е 0,5 до 2.2 mmol/ L. Производството на лактат се увеличава правопропорционално на интензивността на упражненията и зависи от вида на мускулните влакна. Изследователи съобщават, че мускулните влакна тип II имат по-висока скорост на производство на лактат, което може да се дължи на по-високата концентрация или активност на гликолитичните ензими в тях, отколкото в мускулните влакнa от тип I. Въпреки, че не е известна най-високата концентрация на натрупване на лактат, може да настъпи пълна умора при концентрации в кръвта между 20-25 mmol/ L. Едно проведено пручване,обаче, показва концентрации на лактат в кръвта по-високи от 30 mmol/ L, след многократно повторение на динамични упражнения. Заедно с интензивността на упражненията и вида на мускулните влакна, продължителността на упражненията, условията на тренировката и началните нива на гликоген, също могат да повлияят за натрупването на лактат.
Концентрацията на лактат в кръвта отразява неговото производство и утилизиране (изчистване). Изчистването на лактата от кръвта, отразява връщането към нормална хомеостаза (вътрешна среда) и способността на организма да се възстанови. Лактатът може да бъде утилизиран в мускулното влакно, в което е произведен или може да бъде пренесен с кръвта до други мускулни влакна, където да бъде окислен. Лактатът може също да се транспортира в кръвта до черния дроб, където се превръща в глюкоза. Този процес е познат още като цикъл на Кори.
Голник и колеги съобщават, че концентрациите на лактат в кръвта, обикновено се връщат към нормалните си стойности в рамките на един час след тренировъчното натоварване. Активната почивка след тренировъчното натоварване, увеличава скоростта на утилизиране на лактата. Пиковите коцентрации на лактат в кръвта, се появяват приблизително 5 минути след прекратяване на физическото натоварване. Закъснение, което често се дължи на времето за буфериране и транспортиране на лактата от тъканите до кръвта.
Натрупването на лактат в кръвта е по-голямо след високо-интензивна тренировка (напр. тренировка за сила), отколкото след тренировка базирана на непрекъснатите методи с ниска интензивност. Въпреки това, тренираните хора изпитват по-ниски концентрации на лактат, отколкото нетренираните.
Comments