Водата е средата, в която са разтворени всички вещества в организма и в която протичат биохимичните процеси. При възрастния човек тя представлява около 60% от телесната маса (ТМ). Една част от нея е в цитоплазмата на клетките, а другата е в междуклетъчните пространства, кръвоносните и лимфни съдове и някои кухини на тялото. Различават се две основни телесни пространства, в които е разпределена водата: вътреклетъчно (интрацелуларно) и извънклетъчно (екстрацелуларно). Водата, намираща се вътре в клетките, съставлява около 40% от ТМ и е средата, в която се извършват обменните процеси.
Извънклетъчното пространство бива: вътресодово (интравазално) и междуклетъчно (интерстициално).
Най-високо е количеството на общата телесна течност у новородените. В първите дни след раждането тя е около 75% от ТМ и постепенно спада, за да стигне в пубертета стойностите на възрастния човек. У възрастните водното съдържание на жената е по-ниско от това на мъжа, тъй като при жената преобладава бедната на вода мастна тъкан.
Регулацията на водния, електролитния и протонния баланс е тясно свързана с придвижването на течностите и йоните между различните пространства на организма. Това движение се определя от няколко главни механизма:
1. Осмотично налягане. То се създава от електролитите и белтъците. Тази част от осмотичното налягане, която се дължи на белтъците, се нарича колоидно-осмотично или онкотично налягане. Белтъците не могат да преминават през клетъчните мембрани и по този начин поддържат непрекъснато разлика в концентрациите между пространствата. Тъй като белтъците задържат вода около себе си, ясно е, че водата се премества към по-високата белтъчна концентрация, където онкотичното налягане е по-високо.
2. Хидростатичното и хидродинамичното налягане са обусловени от дейността на сърдечно-съдовата система. Например, в артериалния край на капилярите хидростатичното налягане превишава онкотичното и течностите преминават от капилярите в междуклетъчното пространство. Във венозния край на капилярите онкотичното налягане е по-високо от хидростатичното и течностите преминават от междъклетъчното пространство в капилярите.
3. Преминаването на веществата през мембраните става посредством активен и пасивен транспорт. При пасивния транспорт веществата преминават от места, където са в по-висока концентрация, към места, където са в по-ниска концентрация. Този процес става без загуба на енергия.
Активният транспорт осъществява пренасянето на веществата от места с по-ниска към места с по-висока концентрация. Той е свързан с разход на енергия под формата на АТФ.
4. Важен регулаторен механизъм на водно-солевия баланс, а също и на протонния баланс, е образуването на урината в бъбреците. Процесите на филтрация, обратна резорбция и секреция, които протичат в бъбрека, отделят излишните количества вода, натрий и протони, или възпрепятстват тяхното излъчване при недоимъка им в организма. Регулацията на тези процеси се осъществява от антидиуретичния хормон на хипофизата и от хормона на надбъбречната жлеза - алдостерон.
Източник: Гачев Е. "Ръководство по биохимия"
Comments