Волейболът е експлозивен спорт, в който успешното представяне е до голяма степен детерминирано от способността многократно да се изпълняват интензивни дейности от определен вид, специфичен за волейбола, с максимална или субмаксимална мощност. Предвид относително високите нива на генерирана и абсорбирана сила по време на игра, се увеличава и рискът от травми. Тази статия се концентрира върху вдигането на тежести като основно средство за повишаването на работоспособността и намаляване на риска от травми във волейбола. За да се отговори на изискванията на съвременния елитен волейбол, има нужда от разработване и внедряване на ефективни тренировъчни програми за сила, които оптимизират представянето и редуцират риска от травми.
Внедряването на специфичните за волейбола движения в упражненията и тяхното дозиране, са основно изискване за подобряване на спортното представяне. Специфичността се отнася до пресъздаването на волейболните движения, които са ключови (основни) за играта. Дозировката се отнася до манипулацията на тренировъчния стимул (съпротивление, скорост, продължителност), за да се предизвика по-голямо мускулно усилие. Въпреки, че някои хора биха възразили от пресъздаването на характерни за спорта движения в упражненията, е общоприето, че упражненията избрани на тази основа (сходността с дадения вид спорт) са благотворни. Ако погледнем в детайли, ще видим, че специфичността не се отнася толкова до самото упражнение, но до резултатът от него! Иначе казано, принципът на специфичността се отнася до обекта на упражнението и неговата потенциална полза за представянето във волейбола, т.е. упражнението води до резултат, който вероятно увеличава производителността в даден спорт, задача или контекст. Предвид това, упражнения, които предизвикват увеличение в производството на мощност, което от своя страна развива способностите за висок отскок, ускорение и бърза смяна на посоката на движение, може би са най-ключови за волейбола на високо ниво.
Подобряване на ефективността
Силата се разглежда като стойността на напрежение, което мускулът или мускулната група могат да произведат в специфичен модел на движение и неговата скорост на изпълнение. Освен това, мощността е способността да се упражнява възможно най-голяма сила за минимално време. Въпреки това, все още се спори дали скоростта за развитие на силата (градиент на силата) е ключова способност за високи спортни постижения. Както в повечето спортове, развиването на способността за високо производство на мощност от страна на волейболиста, се счита за незаменим компонент на успешното му представяне.
Вдигането на тежести е един от най-широко приетите методи за увеличаване на мощността при спортистите. Тъй като упражненията включват бързо ускорение на уреда по време на упражнението, производството на мощност е доста високо. В действителност, изхвърлянето и изтласкването позволяват достигането на най-високи нива на производителна мощност, отчетени в спорта. Предвид стремежа да се повдигне тежестта възможно най-бързо, упражненията за вдигане на тежести стимулират по-голяма синхронизация на двигателните единици и следователно подобряват способността за генериране на мощност. Високото ниво на скоростта за проявление на силата, т.е. подобрената скорост на мускулните действия свързани с вдигането на тежести, може да подобри ефективността в спортове, които изискват взривни движения, включително волейболът.
Вдигането на тежести и подобряването на спортните умения
Вертикалният отскок е неразделна част от волейбола. Умения, които включват отскок заедно със сервис, блокада и забиване, обикновено са зависими от развитието на вертикалната мощност. Въпреки, че тези умения са фундаментални за спорта, забиването е движението, което печели най-много точки по време на играта. Успешното забиване обикновено зависи от височината на контакт с топката, нейната посока и скорост. Способността на волейболиста да отскочи и достигне топката в най-високата точка от летежа ѝ, обикновено зависи от ефективността на вертикалния отскок. Следователно, значително тренировъчно време трябва да бъде отделено за подобряването на този компонент от играта.
Изследванията показват значителна корелация (взаимовръзка) между вдигането на тежести и спортните движения, особено вертикалния отскок. Ефективността на вертикалния отскок до голяма степен зависи от генерираното мускулно напрежение в долните крайници. В допълнение, участващата мускулатура във вдигането на тежести, са предимно екстензорите на бедрото заедно с коляното и плантарните флексори на глезена. Принудителното удължаване на тези стави, особено при второто издърпване при изтласкването, имитира изискването за агресивно оттласкване от земята при изпълняването на вертикален отскок. Действително, кинетиката и кинематиката на изтласкването (особено втората фаза на изтеглянето) проявяват сравними с вертикалния отскок модели на ускорение. При изследванията включващи изхвърляне се наблюдават прилики в максималната мощност, относителната мощност, максималната сила и времето за нейното развитие. Силите на опорната реакция също са сравними с тези при вертикалния отскок.
Превенция на травми
Волейболистите често реагират, стартират, спират, сменят посоката на движението си и отскачат, в отговор на ситуационни фактори. Предвид това, способността за генериране и многократно генериране на сила, посредством долните крайници, е от решаващо значение за успешното представяне и превенцията на травми. Предполага се, че вдигането на тежести (при правилно усвоена техника на изъпълнение) намалява шанса от получаване на травма.
Не бива да се омаловажава и ролята на превантивно-динамизиращите упражнения (Ю. Карабиберов, 2017), които развиват равновесната устойчивост, координацията и усещането за пространствено разположение (кинестетично съзнание), като средство за подобряване на нервно-мускулната координация, спиналната стабилност и намаляване на вероятността от травми.
Заключение
Волейболът е експлозивен спорт, в който успешното представяне е до голяма степен детерминирано от способността многократно да се изпълняват движения с максимална или субмаксимална мощност. Предвид високите нива на генерирана и абсорбирана сила, съществува и рискът от травми по време на игра. Аргументите сочат, че упражнения с вдигане на тежести, упражнения за равновесна устойчвост, координация и силова ловкост, помагат за редуцирането на този риск и водят до ефективно спортно представяне.
Използвана литература:
1. Aagaard H and Jorgensen U. Injuries in elite volleyball. Scan J Med Sci Sports 6: 228– 232, 1996
2. Аagaard H, Scavenius M, and Jorgensen U. An epidemiological analysis of the injury pattern in indoor and in beach volleyball. Int J Sports Med 18: 217–221, 1997.
3. Holmberg P. Weightlifting to improve volleyball performance. ResearchGate, Strength and Conditioning Journal, 2013
Снимки:
FIVB, CEV, sportal.bg, bnr.bg
Comments