ХИГИЕННИ ВРЕДНОСТИ В БИТА НА СПОРТИСТА

Към основните хигиенни вредности, които се срещат в бита на спортиста, причисляваме: тютюнопушенето, употребата на алкохол, приемането на лекарствени вещества, изкуствено повишаващи работоспособността (допинги), разпуснатия полов живот и свързаните с него заболявания предавани по полов път.

Тютюнопушене

Тютюнопушенето е широко разпространена, вредна за здравето привичка. Само в малък процент у пушачите (при пушене на цигари, пури, лула, папироси) се развива типична наркомания, свързана с изработването на зависимост на организма от никотина, съдържащ се в цигарения дим.

Пушенето представлява продуктивна лаборатория за синтез на опасни за здравето химични вещества. В цигарения дим са идентифирани повече от 3000 химични вещества. В твърдата фаза на дима се образуват различни ароматни съединения, карбоксилни киселини (мравчена, оцетна), алдехиди, алкалоиди (80-90% никотин в концентрация 1-3мг. в цигарения дим на една изпушена цигара). В газообразната фаза на цигарения дим се образуват много канцерогенни вещества (полициклични ароматни въглеводороди, ароматни амини, нитрозамин и др.), силни отрови, амоняк, азотни окиси, катран и др. Част от тези вещества са и радиоактвини.

Вредата от тютюнопушенето се изразява в няколко аспекта: токсично действие на алкалоидите и преди всичко на никотина; канцерогенно действие на голяма част от съставките на цигарения дим; токсично и дразнещо действие на вещества като въглероден двуокис, циановодородни киселини, алдехиди, катран и др.; радиактивни вещества, замърсяващи организма (с мутагенно и канцерогенно действие); механично дразнене на лигавиците и др.

Действието на никотина е комплексно. Върху нервната система действието му е двуфазно: в началото и при малки дози, той действа възбуждащо върху централната нервна система. В по-големи дози и по-късно неговото действие е потискащо. Системното и продължително тютюнопушене отслабва условнорефлекторната дейност на кората на главния мозък, нарушава равновесието между задръжните и въбудни процеси, нарушава се координацията на движенията, особено тези, изискващи фина координация. Отслабва паметта, развива се неврастения. Токсично се увреждат периферните нерви, в резултат на което зрението и слухът отслабват, развиват се възпалителни процеси (токсични неврити) и др.

Силно се засягат сърцето, кръвоносните съдове и кръвообращението. При пушене пулсът се ускорява, леко се повишава артериалното кръвно налягане, консумацията на кислород при работа на сърдечния мускул се увеличава. Често явление са ритъмните нарушения в работата на сърцето. Ускорява се развитието на атеросклероза. Рискът от инфаркт при пушачите, особено при хора в млада и средна възраст, е два пъти по-голям, отколкото при непушачите.

Дихателната система също е преимуществено атакувана при тютюнопушенето. Дразни се и се възпалява лигавицата на дихателната система, което е причина за честите фарингити и бронхити при пушачи, които поставят началото на бронхиална астма и емфизем. Възпалителните изменения в лигавицата на дихателните пътища нарушават самоочистващата функция на белите дробове.

Храносмилателната система също се уврежда при тютюнопушенето. Чревната перисталтика и секрецията на храносмилателни ензими отслабва.

Никотинът действа потискащо на половите жлези. Усиленото тютюнопушене съкращава спортното дълголетие, похабява организма и води до преждевремнно състаряване. Никотинът се отразява зле и на поколенията, когато бременната жена или кърмачка пуши.

Употреба на алкохол

Алкохолът е силна клетъчна отрова. При поемане на големи количества алкохол, може да се стигне до смърт вследствие на остро алкохолно отравяне (смърт поради парализа на дихателната и сърдечната дейност).

Алкохолът влияе пагубно върху целия човешки организъм. Атакува се преди всичко нервната система. Отслабват нервните процеси - най-вече силата на вътрешното задържане, в резултат на което равновесието между възбудния и задръжния процес се нарушава, човек губи контрол върху своето поведение, става избухлив и свадлив. Вниманието и паметта отслабват и постепенно личността социално деградира със свойствени аморални прояви.

В сърдечно-съдовата система най-чести са склеротичните изменения в съдовете, предизвикани от системната употреба на алкохол. Най-често са засегнати сърдечните кръвоносни съдове. В резултат на тези изменения сърдечният мускул не се храни пълноценно, той се изражда, което води до стенокардия, сърдечна слабост и инфаркт на миокарда.

Храносмилателната система е друга силно атакувана от алкохола система. Лигавицата на стомаха се възпалява при поемане системно на големи дози концентрирани алкохолни напитки. Това влошава храносмилането и предизвиква редица забикявания: гастрит, язва и др. Твърде опасно е въздействието на алкохола върху чернодробния паренхим, тъй като там той се преработва. Това въздействие може да доведе до атрофична цианоза на черния дроб - тежко и с лоша прогноза за живота заболяване.

Еритроцитите в кръвта и тяхното хемоглобиново насищане при системна употреба на алкохол намаляват - развива се анемия. Употребата на алкохол снижава имунобиологичните защитни сили и организмът става по-лесно възприемчив към различни заболявания.

Алкохолът пряко влияе върху потомството. Доказано е, че той може да увреди зародишните клетки още в организма на родителите.

Посочените по-горе вредности правят алкохола абсолютно неприемлив за употреба от спортистите. Дори и малки дози предизвикват намаляване на работоспособността и понижават бързината, силата, издръжливостта и ловкостта.

Допинги

Желанието на някои спортисти да постигнат рекордни постижения, без това да е резултат от продължителен и упорит тренировъчен труд, съчетан със спазването на правилен хигиенен режим, ги кара да поемат през устата или чрез инжекция фармакологични препарати, които повишават изкуствено работоспособността, но увреждат здравето. Допингите са забранени от Международния олимпийски комитет, от Международната федерация по спортна медицина, от всички международни спортни федерации и национални спортни организации.

Полови излишества

С настъпването на пубертета, грижата за правилната полова хигиена на спортиста трябва да заеме важно място в неговата лична хигиена. Правилноито изясняване на тези въпроси е от значение не само за възпитанието и здравето на спортистите, но и за тяхната спортна работоспособност и изява на спортното майсторство.

Редовният полов живот на спортистите не се отразява неблагоприятно върху спортната работоспособност. Желателно е само при краткотрайни състезателни дейности, половото общуване да се прекъсне един ден преди състезанието, а при тежки и продължителни състезателни прояви - 3-4 дни по-рано.

Специално внимание на тези проблеми трябва да се обърне в условията на тревожното разпространение на синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН), чиито главни пътища за разпространение са наркоманията, хомосексуализмът и половата разпуснатост.

Използвана литература:

Слънчев П. "Спортна медицина", 2014г.