Невропептиди се наричат регулаторните пептиди, които се образуват в главния мозък и периферната нервна система и са способни да влияят върху функциите на ЦНС и/или основните физиологични функции на човешкото и животинското тяло. Същата група включва пептидните хормони на хипоталамуса и хипофизната жлеза, които имат широк спектър от биологично действие. Повечето невропептиди се синтезират от нервни клетки.
Чрез своята функция, мястото на синтеза и структурата, всички невропептиди, включително медиаторите и хормоните, са разделени на 18 семейства. В някои от тези семейства има 20-30 различни невропептиди. Тези субстанции се класифицират като невропептиди, защото се образуват в определени неврони на главния мозък или (както ендорфина) в хипофизата и след това в качеството си на невромодулатори, оказват някакво невротропно или психотропно действие.
Понятието "невропептиди" се появява преди повече от 40 години, когато в мозъка са открити вещества, които повлияват централните функции на висшите организми. Те се наричат ендорфини и енкефалини и водят до изучаването на голяма и значителна група опиоиди, чийто списък се попълва и до днес. Невропептидите изглежда са над групи от други, "периферни" пептиди, регулиращи работата на сърцето, бъбреците, червата. Също така става ясно участието им в регулирането на мозъчната функция, чрез известните пептидни хормони - АКТХ, соматостатин, окситоцин, но също така и техни фрагменти, принадлежащи към невропептидите. С течение на времето нови и нови невропептиди се откриват в мозъка, засягащи многообразието от фунции.
Невропептиди в саморегулацията на хомеостазата
В края на 60-те години на миналия век, по време на интензивното развитие на неврокибернетиката, когато била популаярна идеята, че спецификата на информацията получена от мозъка, се определя от синтеза на някои химични молекули, произлиза стереотип, в който множество функции, присъщи на мозъка, се прави опит да се свържат с неговата способност да синтезира голям и разнообразен набор от пептиди. Това предположение е разработено в теорията за функционирането на невропептидите от Г. Унгар, който формулира принципа "един пептид-едно поведение". Този стереотип се свързва с възможността за синтеза на специфични пептиди, отговорни за паметта, съня, страха, агресията и т.н.
Бележка: При детайлно проучване на невропептидите, започва да се развива мултимодална ситуация, когато пептидите работят навсякъде, но с корекция за времето на появяване активния пептид и неговото място на действие, т.е. един пептид участва в много патологии или функционални състояния, когато различни пептиди се свържат с осъществяването на същата функция.
Comments