![](https://static.wixstatic.com/media/5d6a49_0dc48adc6c0c474782968c32f8303145~mv2.png/v1/fill/w_258,h_259,al_c,q_85,enc_auto/5d6a49_0dc48adc6c0c474782968c32f8303145~mv2.png)
Клинично проучване показва, че физическите упражнения и спорта при спортисти с бикуспидна аортна клапа не водят до увеличение на размерите и нарушения във функциите на лявата камера.
Бикуспидната аортна клапа (клапа с две платна) е една от най-често срещаните сърдечни аномалии. В повечето случаи се касае за вроден дефект при човека. Нормалната аортна клапа има три платна, а бикуспидната- две. Този вроден дефект се среща при около 2% от световното население, но точният процент на хората с тази аномалия не е напълно изяснен, тъй като много от тях цял живот не разбират за този проблем.
Бикуспидната аортна клапа се среща често при спортисти. Тя може да доведе до аортна стеноза, прогресивно увеличение (дилатиране) на аортата, аортна регургитация (пропускане на кръв обратно в лявата камера), ендокардит. В допълнение на аортната дилатация се наблюдава и прогресивно увеличение в размерите на лявата камера, но това дилатиране на лявата камера се запазва в нормални физиологични граници.
Настоящето проучване изследва възможната връзка между различните морфологични типове аортни клапи и влиянието им върху размерите на лявата сърдечна камера. За периода от 2000г до 2011г са изследвани общо 292 субекта с бикуспидна аортна клапа, разделение в три различни групи (210 спортисти, 59 човека водещи заседнал начин на живот и 23 бивши спортисти). Проучването е проведено чрез 5 годишно ехокардиографско лонгитудинално проследяване. Въпреки прогресивното нарастване на лявата камера, не се наблюдават статистически значими промени в нейната морфология и функции, което е очевидно доказателство, че системните физически упражнения и спорт не повлияват отрицателно на хора с типична и атипична бикуспидна аортна клапа ( и при двете групи- спортисти и физически неактивни). Също така, различните форми на физическа дейност (футбол, баскетбол, колоездене, лека атлетика, плуване и др.), предвид различните метаболитни изисквания и разликата в енергоосигуряването, не повлияват негативно спортисти с бикуспидна аортна клапа.
Въпреки резултатите от изследването се препоръчва периодично ехокардиографско проследяване поне веднъж годишно при всички спортисти с бикуспидна аортна клапа.
Проучването е проведено със съдействието на:
1.Sport Medicine Center, University of Florence, Viale Morgagni 45, Florence, Italy
2.Department of Musculoskeletal Disorders, Faculty of Medicine and Surgery, University of Salerno, Salerno, Italy
3.William Harvey Institute, Centre for Sports and Exercise, Barts and The London School of Medicine and Dentistry, Queen Mary University of London, UK
Comments