УМОРА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Умората като функция на натоварването

Високите и стабилни спортни резултати са свързани с възможностите на организма към устойчива, максимално ефективна работа продължително време. На практика, обаче, тези възможности са ограничени под влиянието на редица фактори от биологично, психологично, биомеханично и друго естество. В своята съвкупност те предизвикват временно снижаване на работоспособността и частично или пълно прекратяване на съответната дейност.

Това състояние на целия организъм или неговите функционални системи и техните структури, се нарича умора.

Следователно, умората отразява функционалното състояние на работещите системи и организма като цяло и трябва да се приеме като естествена проява на неговата нормална жизнена дейност.

Видове умора

По характер

Формите на умората, според нейното естество, са взаимообвързани. В спорта най-често доминира физическата умора. В някои дисциплини може да преобладава сензорната, умствената или емоционалната. По време на състезание, когато психическите и физическите ресурси са подложени на върхово изпитание, най-пълно се проявява комплексният характер на умората.

По обхват

Глобалната умора обхваща всички системи и ангажира целия биоенергичен потенциал на организма. Характерна е за по-голяма част от спортовете, като най-типични са спортните игри и единоборствата, дългите бягания, в ските, плуването, академичното гребане и др.

Регионалната умора се предизвиква от активното участие на една част от активната мускулна маса и естествено метаболитният процес обхваща главно тези зони (региони), например раменния пояс или долните крайници.

Локалната умора има подчертано местен характер, предизвикана от активното участие на отделни мускулни групи. В спортната практика, тя се среща предимно в тренировъчния процес, когато натоварването има строго избирателна насоченост.

По величина

При компенсираната (скрита) умора ефективността на работата се запазва за известно време на съответното равнище, в резултат на допълнително преразпределение на усилията. При този режим на работа, силните звена във веригата на обслужването, компенсират дейността на по-слабите.

При некомпенсирата умора резервите, които поддържат динамичното равновесие в организма, са изчерпани и ефективността на работата значително намалява, поради нарастващото количество на неотстранените продукти на обмяната.

Дълбоката умора се характеризира с критично изчерпване на текущия биоенергетичен потенциал на обслужващите системи, което води до рязко спадане на работоспособността или до прекратяване на съответната двигателна дейност.

Запознаването с видовете умора е важна предпоставка за оценката на два важни резултата от тренировъчната дейност:

- Каква е цената на адаптационните промени (т.е. как е понесено съответното натоварване)

- Готов ли е организмът (и в каква степен) за следващите тренировъчни или състезателни натоварвания (усвояване на по-голяма по-обем и интензивност работа)

За решаването на тези две задачи, обаче, е необходимо да се разкрият факторите, предизвикващи умората.

Използвана литература: Михайлов М., Андонов Х. "Теория и методика на спортната тренировка"