![](https://static.wixstatic.com/media/5d6a49_ff5251147477453a8ebf682ba5bf0f39~mv2.jpg/v1/fill/w_980,h_368,al_c,q_85,usm_0.66_1.00_0.01,enc_auto/5d6a49_ff5251147477453a8ebf682ba5bf0f39~mv2.jpg)
Под травма в медицината се разбира увреда на тъканите с или без нарушаване на тяхната цялост (на кожа, лигавица, кости, мускули, сухожилия, вътрешни органи и др.) под влияние на различни агенти, въздействащи механично (удар, натиск, преразтягане и др.), физично (температура, електричество и др.) и химично (киселини, основи и др.)
Травмите са открити и закрити. Открити травми са раните, при които е нарушена целостта на кожата и лигавиците. Закритите травми са травмите на вътрешните органи, на периферните нерви и на отделните звена на опорно-двигателния апарат (кости, стави, мускули, сухожилия и др.), без да се нарушава целостта на кожата или лигавиците.
Спортният травматизъм се получава в условията на спортуване: тренировки, спортни и туристически занимания, занимание по физическо възпитание, състезания и други организирани и неорганизирани спортни занимания.
Различните статистики сочат различен процент (2-12%) честота на спортния травматизъм, спрямо общия травматизъм.
Характеристика на спортния травматизъм. Спортният травматизъм се характеризира с някои особености, които го отличават от другите видове травматизъм.
1. Спортният травматизъм засяга главно детско-юношеската и младежката възраст. В условията на полпуляризиране на спорта за здраве, възрастовият диапазон на спортния травматизъм се разширява.
2. Спортният травматизъм има специфична честота и локализация на травмите. Най-засегнати са долните крайници. Най-атакуваното звено на опорно-двигателния апарат при спортния травматизъм са ставите. Най-често травматизираната става е колянната - 50% от всички увреждания на ставите в спорта.
3. Спортният травматизъм е относително лек. Доминират (90%) леките травми.
4. Спортният травматизъм по честота, локализация и вид зависи в голяма степен от вида спорт.
5. Най-честият механизъм за получаване на спортна травма е ударът: при сблъскване с противник, предмет или уред, при падане и др. Второ място в патобиомеханиката на спортните травми заема превишената нормална амплитуда на движение в отделните стави, при което се получава преразтягане и разкъсване на тъканите.
Източник: Слънчев П. "Спортна медицина"
Comments