РЕГУЛАЦИЯ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

Съкратителната мощ на сърцето и тонусът на кръвоносните съдове, се регулират съобразно нуждата на организма от кръвоснабдяване, посредством механизмите на авто-, нервно-рефлекторна и хуморална регулация. Това е процес на координирано взаимодействие между нервната система и хуморалните фактори. Чрез тази регулация организмът съгласува работата на отделните части на сърдечно-съдовата система и осигурява оптимален за съответните условия минутен обем на кръвообращение.

Регулация на сърдечната дейност. Авторегулация (собствена регулация)

Сърцето е в състояние да регулира честотата и силата на своите съкращения, независимо от действието на нервно-хуморалните регулаторни механизми, тъй като разполага със собствени миокардни механизми на регулация. Различават се два типа авторегулация на сърдечната дейност:

1. Хетерометрична авторегулация. Този тип регулация се основава на закона сърцето (закон на Франк и Старлинг, 1918г.), според който силата на съкращение на сърдечния мускул е правопропорционална на дължината на сърдечно-мускулните влакна преди съкращението. Това означава, че колкото по-голямо количество кръв изпълни сърдечните кухини по време на диастола (т.е. колкото по-голямо е разтягането на сърдечно-мускулните влакна), толкова по-мощно ще се съкрати сърцето и следователно толкова по-голям ще бъде систоличният му обем.

2. Хомеометрична авторегулация. Този тип регулация не е свързана с промяна в дължината на сърдечно-мускулните влакна. При него с увеличаване на честотата на сърдечните съкращения до определени граници нараства и силата на съкращенията. Тази зависимост означава, че сърцето е в състояние да увеличи систоличния си обем и при тахикардия до определени граници (напр. при физически натоварвания). В подобни случаи скъсяването на времето на диастола и намаляването в известна степен на възможността за кръвонапълване на сърцето, се компенсира от по-пълното изпразване на сърдечните кухини от кръв. Ефектът от тази хомеометрична авторегулация нараства в процеса на системни физически натоварвания.

Източник: Стефанова Д., Киселкова Е., Бичев К. "Физиология на човека с физиология на спорта"