![](https://static.wixstatic.com/media/5d6a49_59c1a25c746b4bf98ac97b3941349563~mv2.jpg/v1/fill/w_980,h_654,al_c,q_85,usm_0.66_1.00_0.01,enc_auto/5d6a49_59c1a25c746b4bf98ac97b3941349563~mv2.jpg)
Двигателните органи - мускули, сухожилия и стави - са снабдени със собствени рецептори. Те сигнализират за състоянието на мускулите, тегленето на сухожилията и положението на свързаните в ставите кости в пространството.
Рецепторите са: мускулно вретено, сухожилен орган на Голджи и ставни рецептори.
1. Мускулно вретено.
Мускулът е изграден от множество обикновени съкратителни мускулни влакна с големина до няколко см. Освен тях в него се съдържат и множество други влакна. Те са събрани в групички, всяка от които е обвита в съединителна капсула, издута в средата. Получената форма наподобява вретено за предене, затова се наричат мускулни вретена.
Вътре в капсулата има мускулчета, наречени вътрешновретенни (интрафузални), за разлика от работните мускулни влакна, които се наричат външновретенни (екстрафузални) влакна.
От двете страни на вретенните рецептори се намират и напречнонабраздени мускулни влакна, които се инервират от гама-моторни влакна.
Мускулните вретена притежават два вида нервни връзки - аферентни и еферентни.
2. Сухожилен орган на Голджи
Този вид проприорецептори се намират в сухожилията на скелетните мускули и са разположени успоредно на тях, т.е. по дължина.
И двата вида проприорецептори са чувствителни на обтягане (stretch-рецептори). Мускулните вретена се активират, когато обикновените мускулни влакна се обтегнат, дори минимално. Тогава сетивните окончания на вретената сигнализират към гръбначния мозък и съответния мускул се съкращава. При намалена дължина на мускула, вретената се отпускат и импулсацията им намалява. Същевременно мускулното сухожилие се опъва и сухожилните рецептори се активират.
3. Ставни рецептори
Доказано е, че усещането за движението на крайниците в пространството произхожда повече от ставните, отколкото от мускулните проприорецептори. Ставните рецептори участват още и при осъществяването на шийните и позотоничните рефлекси.
Използвана литература:
проф. д-р Гаврийски В., доц. д-р Стефанова Д., доц. д-р Киселкова Е., доц. д-р Бичев К. "Физиология на човека с физиология на спорта", 1998г.
Comments