Претренираността е последствие от нарушения в тренировъчния режим (обем и интензивност на натоварването, съотношение между работа и почивка), нарушения в хигиенно-хранителния режим, смущения в общото здравословно състояние, неблагоприятни психични фактори. Тя е свързана с пренапрежението на нервните центрове и с нарушената корова невродинамика. Претренираността настъпва в резултат от несъответствие между изискванията, предявени към организма на спортиста по време на тренировъчните натоварвания и недостатъчно високото ниво на функционалните му възможности. Резултат е от хроничен, бавно развиващ се срив на нервната система, които води до отслабване на силата, подвижността и нарушено равновесие на възбудните и задръжни процеси в кората на главния мозък.
При претренираност се наблюдават:
- Нарушения в аеробните механизми за синтеза на АТФ
- Понижение на гликогеновото съдържание в мускулите
- Понижение на активността на гликолизата
- Нарушение в белтъчната обмяна
- Забавено протичане на възстановителните процеси
- Прилагането на дозирано (стандартно) натоварване предизвиква неикономично изразходване на енергетичните източници и значително натрупване на лактат и понижение в pH на кръвта.
Хроничното спортно пренапрежение се дължи на продължителни форсирани тренировъчни занимания, съчетани с богато наситен състезателен календар и без достатъчен отдих между отделните тренировки и състезателни прояви. При тези условия постепенно се понижава толерантността на организма към физически натоварвания. За появата на хроничното спортно пренапрежение играе роля и психо-емоционалното натоварване на организма при подобен режим на тренировки и състезания.
Наличието на фокални инфекции, инфекциозни заболявания (напр. грип) нарушения в режима (сън, хранене, употреба на алкохол, тютюнопушене и др.) са условия, на фона на които лесно се формира хроничното спортно пренапрежение.
Проявите на хронично спортно пренапрежение се смятат за гранични, скрито протичащи болестни прояви. В своите нормални фази промените, които се констатират в отделни органи или системи на организма, са незначителни и имат обратим характер. В по-късни стадии измененията са значителни и имат необратим характер - развива се конкретно заболяване.
С най-голямо значение за спортномедицинската практика са проявите на сърцето. Редки са проявите от страна на черния дроб, бъбреците, кръвта. Като изява на хронично спортно пренапрежение се смятат хипертоничните и хипотоничните състояния у спортистите, както и претренираността.
Използвана литература: 1. Джарова Т., Гачев Е. "Биохимия", 2011
2. Слънчев П. "Спортна медицина", 2014
Comentários