Сковаността е степента, в която даден предмет се противопоставя на удължаване. Пружината се разтяга малко, само в случаите, когато и прикачите определено тегло. От друга страна, съвместимата пружина се разтяга доста повече. По-високите нива на скованост на сухожилията водят до по-голяма максимална сила и скорост на развитие на силата, защото мускулът може да работи по-близко до крайната точка на силата, във връзка със скоростно-силовата крива (Mayfield et al. 2016).
Въпреки това, мускулно-сухожилните единици имат и мускули и сухожилия подредени в серия (един след друг). Така че, докато можем да погледнем цялостната скованост на мускулно-сухожилната единица, можем да оценим сковаността, както на отделния мускул, така и на сухожилията.
Тренировката за сила води до повишена скованост на сухожилията и въпреки че ефектите са в зависимост от натоварването (по-големите натоварвания са по-добри) те не се различават между ексцентричните и концентрични мускулни усилия (Bohm et al. 2015).
За разлика от тях, макар и сковаността на мускулите да се увеличава леко след концентрични мускулни усилия, най-вероятно поради увеличаване съдържанието на екстрацелуларния матрикс и титина, всъщност тази скованост намалява след системни ексцентрични мускулни усилия (Kay et al. 2016), което може да обясни защо води до по-малки подобрения в скоростта на нарастване на силата, в сравнение с концентричните усилия (Blazevich et al. 2008).
Ако не друго, бихме могли да очакваме, че увеличаването на мускулната скованост трябва да бъде по-голямо след ексцетрични усилия. Всъщност, по-стари изследвания проведени с животни, използващи системни отстъпващи мускулни усилия, като бягане по склон, показват противоположни на тази теория резултати (Lindstedt et al. 2001). Едно възможно обяснение за това несъответствие, би могло да бъде голямото увеличение на дължината на фасциите, което се получава след тренировка, използваща само ексцентрични мускулни усилия.
Сковаността е градиентът на кривата между напрежение и деформация, която може да се изчисли като напрежение (сила на единица площ), разделено на деформацията (процент промяна в дължината).
Производството на напрежение върху по-дългите мускулни влакна ще доведе до по-голяма промяна в относителната им дължина, отколкото когато същата стойност на напрежение се приложи върху по-късо мускулно влакно. По този начин, увеличаването на дължината на мускулните фасции ще означава, че отбелязвате по-ниска стойност на скованост, дори ако самите мускулни влакна са съставени от твърда материя.
Това означава, че докато сковаността на мускулите и сухожилията често се увеличава с обикновени тренировки за сила или след концентрични усилия, това не важи непременно за тренировките за сила с ексцентрични упражнения (Kay et al. 2016). Повишената мускулно-сухожилна скованост може да доведе до по-голяма скованост на ставите, която може да бъде желана или не, в зависимост от целите на спортистите (Brazier et al. 2014).
В крайна сметка, това, което можем да кажем е, че тъй като промените в сковаността на сухожилията не изглежда да се различават между концентрични и ексцентрични усилия, то тези промени не са отговорни за спецификата на увеличението на силата след системни тренировки за сила с ексцентрични мускулни усилия. Промените в мускулната скованост са по-малко ясни, но това може да се дължи на факта, че те се получават от комбинация от променливи.
Comments