КАК РАБОТЯТ МУСКУЛИТЕ?

Има три вида мускули, които изграждат нашето тяло - напречнонабраздена, гладка и сърдечна мускулатура.

Скелетните мускули са основна структурна единица на опорно-двигателния апарат. С тяхна помощ осигуряваме придвижването на тялото си в пространството, т.нар. локомоции. Дейността им се контролира от централната и периферна нервна система.

Гладката мускулатура обгражда кръвоносните съдове, като по този начин регулира показателите за кръвно налягане, респ. оказва значение върху кръвния поток. Вегетативната (автономна) нервна система и в частност нейните два раздела - симпатиков и парасимпатиков, са отговорни за дейността на гладката мускулатура. Придвижването на храната към храносмилателната система, също е процес зависим от гладката мускулатура.

Сърцето (или сърдечната мускулатура) притежава своя собствена възбудно-проводна система, която сама генерира необходимите нервни импулси (биоелектрически, акционни потенциали) за дейността си. Тук отново основна роля има вегетативната нервна система, която усилва или забавя сърдечните съкращения, в зависимост от енергийните нужди на организма в даден момент. Важно е да се отбележи, че това е неволеви процес!

Мускулите се характеризират с непрекъсната биоелектрическа активност, която е променлива величина, зависеща от разположението на тялото в пространството, степен и форма на мускулни усилия при осъществяване на двигателни дейности. Биоелектрическата активност на мускулите се обуславя от нервната система и по-точно от трите нейни дяла- централна нервна система, периферна нервна система и вегетативна нервна система. Също така, те осъществяват контрол и регулация на мускулната дейност, посредством аферентни и еферентни импулсации.

Специфични молекули в мускулните влакна позволяват на скелетните мускули да се съкращават многократно, като така осигуряват нашето придвижване. Това са молекулите на мускулните съкратителни белтъци - актин и миозин. Тяхното взаимодействие е познато още като " цикъл на кръстосаните мостчета". Въпреки че, нови изследвания доказват пропуски в теорията за кръстосаните мостчета, тя си остава основен механизъм за обяснение на мускулните съкращения.