ИЗОМЕТРИЧНИ ТРЕНИРОВЪЧНИ ПРОГРАМИ ЗА СИЛА

Основата на тези програми представлява промяната в мускулното напрежение без да се променя дължината им, при фиксиран ставен ъгъл. Изометричните тренировки получават широко разпространение след публикуването на работна публикация с автори R. Hettinger и E. Muller (1953г.). Те установили, че максималната сила може да се увеличи с 5% на седмица, ако се изпълняват изометрични натоварвания, пет пъти в седмицата.

Повишение в мускулната сила не се наблюдавало при увеличение на напрежението до максимума или при по-голям брой мускулни съкращения. Тези данни послужили като основа за създаването на концепцията за изометричните тренировъчни програми.

Съвременни изследвания показват, че изометричните тренировъчни програми не могат да бъдат единствените натоварвания за повишение на силата и ефективността на силовата подготовка като цяло. Те посочват, че при изометричните мускулни усилия има повишение на силата, но то е само в определен ставен ъгъл, в който се натоварва дадена мускулна група. Това се определя от статичната природа на изометричните натоварвания. Следователно, ако силата трябва да се прояви в различни ставни ъгли, тогава изометричните упражнения трябва да се изпълняват поотделно във всеки ставен ъгъл. Това би било нерентабилно за състезателя и е основен недостатък на изометричните тренировъчни програми за сила.

Друг недостатък е това, че при изометрични мускулни усилия се увеличава вътрегръдното и вътрекоремно налягане до стойности, които могат да доведат до прекомерна деформация на вените, по които кръвта се връща в сърцето и да предизвика сърдечно-съдов колапс (срив), познат още като "ефект на Валсалва".