В спорта височинната аклиматизация има своето място не само за спортовете алпинизъм и високопланински туризъм. Височинната аклиматизация, съчетана с височинна тренировъчна подготовка, сега се използва широко в тренировъчните програми на елитните спортисти. Височинната аклиматизация и височинната тренировъчна подготовка имат трайни традиции в България. Още през 1953-1954г. български учени (Кр. Кръстев, Ив. Стайков, Ил. Илиев) докладват за техния ефект върху спортната работоспособност, а през 1964г. влиза в експлоатация първата в света височинна спортна тренировъчна база на Белмекен (2050м. надморска височина). Сега в света има над 30 височинни спортни тренировъчни бази, разположени на височина 1500 до 3100м. Височинната аклиматизация, съчетана с подходяща спортно-тренировъчна програма, се използва като стресов фактор за поставените да работят при хипоксични условия метаболизъм и кардио-респираторна система. Това води до стресорна реакция, която предизвиква ответни функционални и структурни адаптационни промени в организма, повишаващи неговата спортна и физическа работоспособност.
Основен фактор, който действа върху организма в условията на средно-високите и високите планини е пониженото атмосферно налягане и свързаното с това намаляване на парциалното налягане на кислорода в алвеоларния въздух. Това намаление е зависимо от надморската височина. Заедно с това в комплексното въздействие на средно високите и високите планини върху организма, от значение са и засилената слънчева радиация, ниската температура и влажност на въздуха, аеройонизацията, засилените ветрове и др.
Основният действащ фактор - пониженото атмосферно налягане и намаленото парциално налягане на кислород в алвеоларния въздух - затруднява оксидацията на венозната кръв и намалява ефективността на кислородотранспортната функция на кардио-респираторната система. Това ограничава тъканните и клетъчни окислителни процеси. Алвеоларната хипоксия води до клетъчна и тъканна хипоксемия и хиперкапния. С това се засилва относителния дял на анаеробния метаболизъм, натрупват се анаеробни метаболити, развива се хипоксична ацидоза. Метаболитната хипоксия и хипоксичната ацидоза задвижват защитни компесаторни механизми като първа реакция на процесите на адаптация и аклиматизация. Учестеният пулс и хипервентилацията са първият израз на тази реакция. В по-късни периоди се включват увеличаване на хемоглобина, активизиране на еритропоезата, засилената ренална екскреция на бикарбонати и нормализиране на алкално-киселинното равновесие. Увеличаването на миоглобините повишава утилизацията на кислорода. Като резултат от тези адаптационни промени се повишава хипоксичната устойчивост на организма, както и физическата и спортна работоспособност при хипоксични и нормални условия.
Височинната аклиматизация като фазов процес започва с начална фаза, която трае 7-8 дни. Началото на тази фаза (първите 2-3 дни) се характеризира с различни оплаквания (влошено самочувствие, безапетитие, нарушен сън и сънливост, психоемоционален дискомфорт, главоболие и др.), болестни прояви и рязък спад на физическата работоспособност. В първата фаза на аклиматизацията се задвижват най-мобилните компенсаторни механизми - учестен пулс и хипервентилация. Втората аклиматизационна фаза заема период от 5-10 дни. Тя се характерзира с включването на по-трайни адаптационни механизми (повишаване на хемоглобина, засилена екстракция на бикарбонати от бъбреците, увеличаване на миоглобина, активизиране на еритропоезата и др.). Оплакванията отзвучават, постепенно се повишава физическата работоспособност, което позволява да се води нормална тренировъчна работа. Третата аклиматизационна фаза обикновено започва на 14-18 ден от пребиваването в средно високата планина. Тя е фаза на стабилизирана физическа работоспособност с пик на 18-24 ден.
Специфичен проблем при височинната аклиматизация и при височинната спортна тренировъчна подготовка е реаклиматизацията след завръщане на обичайна надморска височина. Процесът на реаклиматизацията протича вълнообразно. Пик на повишена работоспособност се наблюдава в първите 3-4 дни от реаклиматизацията. Това време е подходящо за участие в състезания. В следващите 10 дни работоспособността спада. Това време е неподходящо за състезателни прояви. След края на втората седмица физическата работоспособност се повишава и в 18-21 ден от реаклиматизационния период спортната работоспособност е най-висока. Участието в състезания в този период е най-ефективно. След този период повишената спортна работоспособност вълнообразно намалява, но се запазва относително висока до 32-40 ден след слизане от височинния тренировъчен лагер.
Височинната аклиматизация и височинната тренировка се използват в организацията на спортната подготовка само при здрави и добре подготвени спортисти.
Използвана литература:
Слънчев П. "Спортна медицина", 2014г.
Comentários