БОЛКА В ГЛЕЗЕНИТЕ.ЕВОЛЮЦИЯ НА ТРАВМАТА.

Характеристика

Болката в глезените при спортистите може да бъде от остра или хронична травма. Механизмът на травмирането, т.е. начина по който е настъпила травмата, може да подскаже кои структури са повредени. Възникването на болката и способността да се оказва тежест веднага след нараняването, може също да помогне да се определи сериозността на нараняването. Болката, която се увеличава при продължителна активност, предполага по-скоро травма на сухожилията, отколкото фрактура. Местоположението на болката, подуване и натъртване също може да ви помогне да предположите конкретната същност на травмата. Степента на подуване, натъртване и увреждане, може да покаже сериозността на нараняването.

За хронични травми е важно да се знае определи какви лечения вече за приложени (защита, почивка, лед компресия, елевация), продължителност на ограниченото натоварване, тейпинг, наглезенки, ортези и шини, физиотерапия. Също така е важно да се установи, дали има предходна история на нараняването.

Важно е да се направи характеристика на спорта, състезателния опит на спортиста и периода от неговата спортна подготовка (предподготвителен, подготвителен, състезателен).

Физически данни

Травмите на глезена могат да доведат до подуване, натъртване или деформация на глезена. Спортист може да накуцва или въобще да не може да оказва тежест. Обемът на движение в глезена може да бъде намален във всички посоки. Натискането на крака навън срещу съпротивление може да причини болка зад страничния малеол, ако е имало нараняване на перонеалното сухожилие. Точката на максимална чувствителност към палпиране може да помогне за локализиране на травмираните структури.

Има някои специални тестове, които могат да ви помогнат за диагностициране на наранявания на глезена, като тест на предното чекмедже, страничен придатък на глезена, усет за баланс, както и тестове с подскоци и напади. Тестът за предното чекмедже оценява стабилността на страничния глезен. Едната ръка се използва за стабилизиране на подбедрицата. Глезенът е леко свит към плантарна флексия и се хваща за петата. Натискът се упражнява нагоре и степента на движение се сравнява с другия глезен. Тестът за странично накланяне на глезена оценява целостта на предния талофибуларен лигамент, калканеофибуларния лигаметн и делтоидния лигамент. Едната ръка се използва за стабилизиране на подбредрицата, след това глезена се хваща от петата и се отбелязват медиалните и странични движения на талуса и калканеуса по отношение на тибията и фибулата. Проприорецепцията се оценява, като спортиста се изправи на пострадалия крак със затворени очи и се сравнява равновесието с това на невредимата страна. Функционалната оценка се прави, като пациентът застава на пострадалия крак и прави опит за напад, за да се определи градусът на дорзална флексия.

"Високите" разкъсвания на глезена включват увреждания на предния тибиофибуларен лигамент или синдезмозата. Тестовете, които помагат при диагностицирането на високите навяхвания на глезена, включват тестът за притискане и тестът за външно въртене. Тестът за притискане се извършва чрез компресиране на проксималната част на тибията и фибулата между ръцете на проверяващия. Болката, предизвикана при синдесмозата, се счита за положителен тест. Тестът за външно въртене се извършва чрез стабилизиране на подбедрицата с едната ръка, като същевременно се отвлича ходилото с другата ръка. Положителният тест възпроизвежда болката при синдесмозата.

Превенция на травмата

Травмите на глезена могат да бъдат предотвратени с добра кондиционна подготовка и превантивни упражнения. Също така, спортистите трябва да се стремят да поддържат подходящо телесно тегло, правилно хранене и здравословен начин на живот.

В подготвителния период при неправилни тренировъчни занимания, може да се предизвикат травми или мускулни дисбаланси, които да предизвикат наранявания в състезателния период и да се наложи провеждането на рехабилитация. Правилната защитна екипировка за съответния спорт трябва да се носи, да се поддържа правилно и да се заменя, ако е необходимо. Тейпингът или наглезенките трябва да се използват само, ако е неоходимо. Преди тренировка или състезание, спортистите и треньорите трябва да направят обход на състезателното поле, за да идентифицират потенциалните опасности, като неравномерни игрални повърхности или отломки върху състезателната (игрална) повърхност. Тренировките трябва да акцентират върху подходящата загрявка и специфични спортни движения, като тренировка за равновесна устойчивост, бърза смяна на посоката, скачане и приземяване, за подобряване на силата, гъвкавостта и нервномускулния контрол.

Обучението е жизненоважно за предотвратяването на травми. Спортистите, родителите и треньорите трябва да знаят какви са основните грижи за нараняванията и кога да потърсят медицинска помощ. Важно е травмите да бъдат бързо идентифицирани и рехабилитирани, за да се предотврати тяхното влошаване.

Връщане към спорта

Връщането към спорта след травма може да бъде трудно, но основно спортистът трябва да може да оказва натиск върху крака, да бяга, да скача и да прави всички необходими движения за своя спорт без болка. В зависимост от натоварването, може да се наложи спортистът да не стъпва върху крака за определен период от време, за да не се възпрепятства възстановителния процес. През този период, спортистът може да прилага аеробни натоварвания, като плуване или велоергометър, за да се поддържа сърдечно-съдовата система и да се увеличи притокът на кръв към крайниците. Може да е необходима физиотерапия за подобряване на обема на движенията, силата и равновесната устойчивост, както и намаляване на отока. Веднъж след като спортистът се чувства комфортно с ежедневните си дейности, той може да продължи чрез функционален протокол за завръщане към спорта, под прякото наблюдение на треньор, физиотерапевт или лекар. Спортистът не трябва да изпитва остра болка, когато напредва към по-сложните задачи (лекият дискомфорт е приемлив). Ако болката се увеличи, спортистът трябва да се върне към по-леки и прости задачи, преди да се опита отново да увеличи натоварването. Тейпинг или ортеза може да са необходими за известно време, за да се предотврати възвръщане и усложняване на травмата. В началото изискванията към спортиста, по отношение на неговите спортни резултати и постижения, не бива да са твърде обременяващи.