АЕРОБНА И АНАЕРОБНА РАБОТОСПОСОБНОСТ НА ОРГАНИЗМА

В спортната практика у нас много често се използват понятията аеробна и анаеробна работоспособност или аеробен и анаеробен капацитет като фактори, определящи възможностите на спортиста при извършване на мускулна работа.

Възможността да се извърши продължителна и интензивна работа при максимално или високо ниво на кислородна консумация се нарича аеробна работоспособност. Тя зависи главно от ефективността на системата за дълготрайно енергообезпечаване. Като обобщен показател за оценка на величината на аеробната работоспособност се използва определянето на максималната кислородна консумация (Vo2max) - максималното количество кислород, което се консумира от организма за 1 минута.

Анаеробната работоспособност представлява възможността на организма да извършва мускулна работа при краткотрайни високоинтензивни физически усилия. Тя зависи от ефективността на системата за незабавно (АТФ-КрФ) и краткотрайно (гликолитично-лактатно) енергообезпечаване. В спортната практика величината на анаеробната работоспособност е прието да се оценява чрез възможно най-високата концентрация на лактат в кръвта (Ламакс.) при максимално физическо натоварване. В случая, чрез определянето на този показател всъщност се оценява системата за краткотрайно енергообезпечаване, или т.нар. гликолитичен капацитет на организма.

Източник: Джарова Т., Гачев Е. "Биохимия"